Press ESC to close

Какво е това епидурална упойка


Епидуралната упойка се прави не само при естествено раждане, но и случаите на цезарово сечение. Това е метод за регионална упойка, която се поставя в областта на така нареченото епидуларно пространство, от където идва и нейното наименование.

След поставянето на упойката настъпва загуба на болката или обща чувствителност, отслабват мускулите и в резултат на това пациентката не чувства болка. Принципът на действие на епидуралната упойка е както този на местната упойка. Лекарството прониква в гръбначния мозък, въздейства на неговите нервни окончания, в резултат на което се блокират импулсите за усещане на болка.

Към използването на този вид упойка може да се престъпи във всеки момент на раждането. Най-голямо е желанието на пациентките да се постави тази упойка когато има разкритие на матката около 5 – 6 см, а пристъпите стават непрекъснати и много силни. Процедурата поставяне на упойката в някои случаи може да се наложи и след раждането, ако е необходимо да е правят шевове. Епидуралната упойка е необходима в тези случаи, когато има патологична бременност, а така също и когато самата пациентка изяви желание да ражда с обезболяващи препарати

Предимствата на тази упойка са много. Тя действа бързо – до не повече от 40 минути от поставянето. Жената е в съзнание, усеща пристъпите, но не чувства болка. При повишено кръвно налягане може да окаже благоприятно влияние, т. е. да го намали. В случай на взето от лекаря решение за цезарово сечение, действието на упойката се усилва с по-мощни препарати.

Епидуралната упойка има и някои недостатъци. Има случаи, при които този вид обезболяване не действа веднага, а се изисква продължително време, освен това може да не обхване всички зони. В този случай често се налага повторно вкарване на препарат. Може да предизвика и силни студени тръпки по цялото тяло, треска или сърбеж.

При обезболяване с епидурална упойка жената трябва да лежи. При малка доза може да се движи на леглото, но не повече от това. Необходимо е повишено внимание от страна на медицинския персонал. Лекарят трябва постоянно да прослушва сърцето на бебето като започне след 30 минути след вкарване на препарата и после след всяка добавена доза. В това време трябва да се провери и кръвното налягане на родилката.